29.04.2016 г., 6:32

Прочети го

548 0 4

Престорен не обичам да живея,

очи в очи говоря в пряка реч.

По някога повярвай че немея,

приятели се търсят трудно веч.

Човек не знае с кой да тръгне днес,

стъпало по стъпало все ще се препъна.

Кога ли ще намеря точния адрес?

Отново в блатото не искам да  се върна.

Приятел! Покажи ми вярната пътека,

не бъди лицемер  и ти като онез.

Живота знам. Е огромна библиотека.

Прочети го! И тогаз излез.

В.Й. 27.04.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...