29 апр. 2016 г., 06:32

Прочети го

553 0 4

Престорен не обичам да живея,

очи в очи говоря в пряка реч.

По някога повярвай че немея,

приятели се търсят трудно веч.

Човек не знае с кой да тръгне днес,

стъпало по стъпало все ще се препъна.

Кога ли ще намеря точния адрес?

Отново в блатото не искам да  се върна.

Приятел! Покажи ми вярната пътека,

не бъди лицемер  и ти като онез.

Живота знам. Е огромна библиотека.

Прочети го! И тогаз излез.

В.Й. 27.04.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...