29 апр. 2016 г., 06:32

Прочети го

549 0 4

Престорен не обичам да живея,

очи в очи говоря в пряка реч.

По някога повярвай че немея,

приятели се търсят трудно веч.

Човек не знае с кой да тръгне днес,

стъпало по стъпало все ще се препъна.

Кога ли ще намеря точния адрес?

Отново в блатото не искам да  се върна.

Приятел! Покажи ми вярната пътека,

не бъди лицемер  и ти като онез.

Живота знам. Е огромна библиотека.

Прочети го! И тогаз излез.

В.Й. 27.04.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...