Продадена любов
Горчи в душата ми сълза,
спомените си призовавам,
как за пари смених любовта,
греха сега си осъзнавам.
Сега съм богата, имам всичко,
но така ми липсва любовта,
не знам къде си - още те обичам,
без теб животът е лъжа.
Макар окичено, сърцето ми е празно,
за какво ми е подарък всеки ден,
не е нищо всеки празник,
ако ти не си до мен.
Слънцето за мен не грее,
макар в дворец с хиляди злата,
щом твоят глас до мен не пее,
щом не държиш ти моята ръка.
Луна няма, няма ги звездите,
щом не ме целуваш вечер,
за какво са ми сега парите,
щом ти от мене си далече.
Уж богата, а по-бедна от всякога
без твоите красиви очи,
златото е нищо понякога,
любов не се продава, а пести!
Готова съм веднага да си тръгна,
всичко ценно да изхвърля и да счупя,
само да мога пак да те прегърна
и продадената обич да си купя...
11.08.2006
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados