11 ene 2015, 10:55

Продиктувано от ангел 

  Poesía » Otra
524 0 12

Отново ме поглеждаш неприкрито
със онзи поглед топъл, дяволит.
Проникваш във душата ми и питаш:
"Ти помниш ли ме, мамо, всеки миг? 
Усещаш ли, как нежно те прегръщам
и галя всяка капнала сълза?
В съня как влизам тихичко на пръсти
и думи свидни, ангелски  редя?
Как болката ти искам да отнема,
да върна във очите ти смеха
и цялата любов що в тебе има 
отново да разпръскваш над света.
Аз винаги в сърцето ще живея,
чрез теб ще дишам, мамо, ще творя.
Най-хубавите песни  ще изпея
римувани с божествени слова.
Ти само вярвай! Любовта е вечна.
За нея няма смърт и грехота.
Ще дойде ден,  във други свят предречен,
пак в майчини прегръдки ще заспя!"



© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??