Отново ме поглеждаш неприкрито
със онзи поглед топъл, дяволит.
Проникваш във душата ми и питаш:
"Ти помниш ли ме, мамо, всеки миг?
Усещаш ли, как нежно те прегръщам
и галя всяка капнала сълза?
В съня как влизам тихичко на пръсти
и думи свидни, ангелски редя?
Как болката ти искам да отнема,
да върна във очите ти смеха
и цялата любов що в тебе има
отново да разпръскваш над света.
Аз винаги в сърцето ще живея,
чрез теб ще дишам, мамо, ще творя.
Най-хубавите песни ще изпея
римувани с божествени слова.
Ти само вярвай! Любовта е вечна.
За нея няма смърт и грехота.
Ще дойде ден, във други свят предречен,
пак в майчини прегръдки ще заспя!"
© Таня Мезева Todos los derechos reservados