Продиктувано от ангел

11.01.2015 г., 10:55 ч.

Поезия » Друга

599 0 12

Отново ме поглеждаш неприкрито
със онзи поглед топъл, дяволит.
Проникваш във душата ми и питаш:
"Ти помниш ли ме, мамо, всеки миг?
Усещаш ли, как нежно те прегръщам
и галя всяка капнала сълза?
В съня как влизам тихичко на пръсти
и думи свидни, ангелски редя?
Как болката ти искам да отнема,
да върна във очите ти смеха
и цялата любов що в тебе има
отново да разпръскваш над света. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Събирачът на истории
Моето червейче

Живее още, в ъгълчето скрито, невидимо за ничие око, но твърде живо, доста упорито и страшно неуморн...
Жените на България

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Душа

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още произведения »