1 mar 2017, 13:08  

"Продължение" на първата ми книга

  Poesía » Civil
790 0 0

110/ И щом ни върнаха Земята...

И щом се времето смени...

Аз други сметки запресмятах

и тръгнах в по-други следи.

Не исках в къщата на Дядо

като натрапник да отсядам.

Нуждаех се от собствен дом,

а не като неканен ром

ръце за милост да протягам.

И купих една стара къща,

в огнище свое да превръщам,

разбира се щом  я потегна!

Какво е собственост разбрах!

И лете в нея заживях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...