"Продължение" на първата ми книга

Poetry » Civic

797 0 0

110/ И щом ни върнаха Земята...

И щом се времето смени...

Аз други сметки запресмятах

и тръгнах в по-други следи.

Не исках в къщата на Дядо

като натрапник да отсядам.

Нуждаех се от собствен дом,

а не като неканен ром

ръце за милост да протягам.

И купих една стара къща,

в огнище свое да превръщам,

разбира се щом я потегна!

Какво е собственост разбрах!

И лете в нея заживях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0