Продължение...

144/Когато всичко се събуди

и пак ни закипи кръвта,

със чувства все пак още луди,

спатъхнали от възрастта.

Очакваш лятното  си време,

пак селото да те поеме,

да хлътнеш в селска тишина

и да се свържиш със света...

В ръцете си живота да поемеш,

да се отпуснеш след Града

и в  свойта селска свобода,

дарените си дни да вземеш!

Не знаейки пак до кога,

ти ще се радваш на Света!