Продължение...

Poetry » Civic

1.3K 0 0

144/Когато всичко се събуди

и пак ни закипи кръвта,

със чувства все пак още луди,

спатъхнали от възрастта.

Очакваш лятното си време,

пак селото да те поеме,

да хлътнеш в селска тишина

и да се свържиш със света...

В ръцете си живота да поемеш,

да се отпуснеш след Града

и в свойта селска свобода,

дарените си дни да вземеш!

Не знаейки пак до кога,

ти ще се радваш на Света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9