Продължение...
144/Когато всичко се събуди
и пак ни закипи кръвта,
със чувства все пак още луди,
спатъхнали от възрастта.
Очакваш лятното си време,
пак селото да те поеме,
да хлътнеш в селска тишина
и да се свържиш със света...
В ръцете си живота да поемеш,
да се отпуснеш след Града
и в свойта селска свобода,
дарените си дни да вземеш!
Не знаейки пак до кога,
ти ще се радваш на Света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Slavov Всички права запазени