19 ene 2017, 12:35  

Продължение на първата ми книга

  Poesía » Civil
626 0 0

 

64/Със две-три думи ще ви кажа,

там как тъгуваш за дома.

В мъглата щом ти се покаже,

изчезнал някъде в света...

За близките си затъгуваш...

И стари  спомени сънуваш

и вечно ти е крив света!

Не смятам туй за суета!

С носталгията щом общуваш,

със зейналата Празнота,

където и да си  в света,

 гласа на миналото чуваш.

Готов си ти във този миг,

да мислиш, че си мъченик!

 

 

65/Не мина много дълго време

и аз от това заболях,

опита се да ме превземе,

но аз геройски устоях!

Тъгата плътно ме обхвана

И дълго време в мен остана...

И тая зверска самота

с веригите ме омота

и влезнах в нейните кошмари!

И в дискомфорта ѝ голям,

за страдах като всички, сам!

Разлиствах спомените стари...

Сънувах свойта родна къща.

И все при своите се връщах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...