Jan 19, 2017, 12:35 PM  

Продължение на първата ми книга

  Poetry » Civic
619 0 0

 

64/Със две-три думи ще ви кажа,

там как тъгуваш за дома.

В мъглата щом ти се покаже,

изчезнал някъде в света...

За близките си затъгуваш...

И стари  спомени сънуваш

и вечно ти е крив света!

Не смятам туй за суета!

С носталгията щом общуваш,

със зейналата Празнота,

където и да си  в света,

 гласа на миналото чуваш.

Готов си ти във този миг,

да мислиш, че си мъченик!

 

 

65/Не мина много дълго време

и аз от това заболях,

опита се да ме превземе,

но аз геройски устоях!

Тъгата плътно ме обхвана

И дълго време в мен остана...

И тая зверска самота

с веригите ме омота

и влезнах в нейните кошмари!

И в дискомфорта ѝ голям,

за страдах като всички, сам!

Разлиствах спомените стари...

Сънувах свойта родна къща.

И все при своите се връщах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...