Продължение на първата ми книга

64/Със две-три думи ще ви кажа,

там как тъгуваш за дома.

В мъглата щом ти се покаже,

изчезнал някъде в света...

За близките си затъгуваш...

И стари  спомени сънуваш

и вечно ти е крив света!

Не смятам туй за суета!

С носталгията щом общуваш,

със зейналата Празнота,

където и да си  в света,

 гласа на миналото чуваш.

Готов си ти във този миг,

да мислиш, че си мъченик!

65/Не мина много дълго време

и аз от това заболях,

опита се да ме превземе,

но аз геройски устоях!

Тъгата плътно ме обхвана

И дълго време в мен остана...

И тая зверска самота

с веригите ме омота

и влезнах в нейните кошмари!

И в дискомфорта ѝ голям,

за страдах като всички, сам!

Разлиствах спомените стари...

Сънувах свойта родна къща.

И все при своите се връщах!