19.01.2017 г., 12:35  

Продължение на първата ми книга

618 0 0

 

64/Със две-три думи ще ви кажа,

там как тъгуваш за дома.

В мъглата щом ти се покаже,

изчезнал някъде в света...

За близките си затъгуваш...

И стари  спомени сънуваш

и вечно ти е крив света!

Не смятам туй за суета!

С носталгията щом общуваш,

със зейналата Празнота,

където и да си  в света,

 гласа на миналото чуваш.

Готов си ти във този миг,

да мислиш, че си мъченик!

 

 

65/Не мина много дълго време

и аз от това заболях,

опита се да ме превземе,

но аз геройски устоях!

Тъгата плътно ме обхвана

И дълго време в мен остана...

И тая зверска самота

с веригите ме омота

и влезнах в нейните кошмари!

И в дискомфорта ѝ голям,

за страдах като всички, сам!

Разлиствах спомените стари...

Сънувах свойта родна къща.

И все при своите се връщах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...