31 ene 2017, 11:32

Продължение на първата ми книга

654 0 0

76/Аз мойте мисли ще изкажа,

за този допингов контрол.

И мисля, че ще ви покажа,

че минусите му са бол!

За мене тази надпревара,

е безсмислица престара,

трошене само на пари,

без капка бонуси, уви!

Света е пълен със илачи...

Кажи ми как ще разбереш

ти, кой от тях те прави свеж

и кой  ще стане твой палач.

Кой допинг още не открит,

ще те подпали със кибрит!

 

 

 77/И всичко в тази надпревара,

се хвърлят хора и пари

и в тази битка много стара,

дошла от първите ни дни,

се включват „его”, страст и сила

и днешния размер добила!

И в битките за този свят,

такива хитрини вървят.

И няма кой да ги пребори!

И няма сила да ги спре!

Велики хора и царе,

държат със туй да са добре

и персонално и в отбори.

Увлечени в такъв контрол

сме стигнали до произвол!

 

 

78/Натикани сме в мъртви хватки.

Изгарят спортните звезди!

На никога ума не чатка,

че с тез забрани не върви!

Аз знам, че всички шампиони,

не стават само със бонбони

и който друго ви твърди,

на Правдата ще навреди!

И глупавата надпревара,

която до днес с нас върви,

ще трябва да се прекрати!

Ненужна е! Да се разкара!

Объркан във лекарства зли,

Човекът сам се съхрани!

 

 

79/Спортистите се двойно тровят,

Не само с допинг. И с „метла”!

И доброволно всичко правят,

да скрият лошата следа!

Веднъж да станат великани

след туй да нямат и забрани...

А туй е здраве и пари.

Корупция със туй върви!

Две науки се тука бият,

Подтикнати от интерес!

Абсурда във това е днес!

Престъпници така се крият!

И в този най-порочен кръг

нещата ни се настанят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...