31.01.2017 г., 11:32

Продължение на първата ми книга

659 0 0

76/Аз мойте мисли ще изкажа,

за този допингов контрол.

И мисля, че ще ви покажа,

че минусите му са бол!

За мене тази надпревара,

е безсмислица престара,

трошене само на пари,

без капка бонуси, уви!

Света е пълен със илачи...

Кажи ми как ще разбереш

ти, кой от тях те прави свеж

и кой  ще стане твой палач.

Кой допинг още не открит,

ще те подпали със кибрит!

 

 

 77/И всичко в тази надпревара,

се хвърлят хора и пари

и в тази битка много стара,

дошла от първите ни дни,

се включват „его”, страст и сила

и днешния размер добила!

И в битките за този свят,

такива хитрини вървят.

И няма кой да ги пребори!

И няма сила да ги спре!

Велики хора и царе,

държат със туй да са добре

и персонално и в отбори.

Увлечени в такъв контрол

сме стигнали до произвол!

 

 

78/Натикани сме в мъртви хватки.

Изгарят спортните звезди!

На никога ума не чатка,

че с тез забрани не върви!

Аз знам, че всички шампиони,

не стават само със бонбони

и който друго ви твърди,

на Правдата ще навреди!

И глупавата надпревара,

която до днес с нас върви,

ще трябва да се прекрати!

Ненужна е! Да се разкара!

Объркан във лекарства зли,

Човекът сам се съхрани!

 

 

79/Спортистите се двойно тровят,

Не само с допинг. И с „метла”!

И доброволно всичко правят,

да скрият лошата следа!

Веднъж да станат великани

след туй да нямат и забрани...

А туй е здраве и пари.

Корупция със туй върви!

Две науки се тука бият,

Подтикнати от интерес!

Абсурда във това е днес!

Престъпници така се крият!

И в този най-порочен кръг

нещата ни се настанят!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...