4 may 2017, 18:13

Продължение на първата ми книга

  Poesía » Civil
435 0 0

163/Последен стих за тази книга!
Тук трябва да се разделим!
Началото до края стига,
щом тръгнем в пътя да вървим.
Приятели това е края!
С тъга ви казвам най-накрая
и мен сърцето ме боли,
а сняг в душата ми вали,
не знам кога ще се оправя!?
И колко дълго ще кървя,
докато в пътя завървя
и „писането” си оправя!
Щастлив бях, че със своя стих,
аз много грешки изплатих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...