15 dic 2016, 10:50  

"Продължение" на първата ми книга

  Poesía » Civil
697 0 0

14/ Тя в собствен огън загоряла,

не знаела на кой е свят,

но помощ  лекарска не щяла!

Ни „Бързата” да призоват!

Объркани били край нея,

във тая” лична епопея”.

Решили да ме призоват,

нещастието ѝ да спрат!

И добре, че са успели,

че само още един ден,

фатален би бил, според мен.

И болестта не бихме спрели!!!

О, както вечно е било,

че всяко зло е за добро!

 

15/  След болестта е сто проблеми,

жена ми бавно оздравя...

А дъщеря ми се зажени

И чак във Франция се спря!

Засели се с мъжа си в Ница.

мойта хубава" кралица"

И сватбата ѝ със Жозеф,

На всички ни направи кеф.

И Ети, мойта дъщеричка,

напусна родния си дом

и във живота влезе с взлом

и с този свят се заборичка,

а пък сина и Денислав

при нас остана жив и здрав!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...