15.12.2016 г., 10:50  

"Продължение" на първата ми книга

690 0 0

14/ Тя в собствен огън загоряла,

не знаела на кой е свят,

но помощ  лекарска не щяла!

Ни „Бързата” да призоват!

Объркани били край нея,

във тая” лична епопея”.

Решили да ме призоват,

нещастието ѝ да спрат!

И добре, че са успели,

че само още един ден,

фатален би бил, според мен.

И болестта не бихме спрели!!!

О, както вечно е било,

че всяко зло е за добро!

 

15/  След болестта е сто проблеми,

жена ми бавно оздравя...

А дъщеря ми се зажени

И чак във Франция се спря!

Засели се с мъжа си в Ница.

мойта хубава" кралица"

И сватбата ѝ със Жозеф,

На всички ни направи кеф.

И Ети, мойта дъщеричка,

напусна родния си дом

и във живота влезе с взлом

и с този свят се заборичка,

а пък сина и Денислав

при нас остана жив и здрав!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....