26 may 2012, 16:48

Продължение от 1997

1K 0 1

Продължение от 1997

 

                                                                                    От НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ

                                                                                    /с мисълта за Ева/

 

Стремежа си завързах с търпение.

Чувствата си увих със стари вестници.

Удавих тялото си в океана на градските улици.

През стъклен екран гледах чужди инквизиции,

а за болката на своята едва ли подозирах.

АЗ те очаквах – истинска, трепетна –

пълна със мисли и жажда за обич.

Чувах стенания зад стената –

безмълвно ехо на застинали страсти,

имащи общо само със себе си.

Пред мен е лицето ти,

когато прониза стената,

когато създаде пътека,

водеща към нещо със стойност.

Проби стената със своите пръсти,

покрити с изящни кристали.

В моите гърди с тласък избухна,

като в бетон се блъсна – нещо, спомен за утре –

майната му – кръвта ми наоколо пръскаше.

Бягаха всички, от петна се страхуваха.

Кое е това нещо – ярост тревожна.

Дива, необуздана? Мяукаща котка пред блока?

В гърчове, казваха, ненужно се преструвам.

Но ръцете си смачкани аз превърнах в лапи –

да, в лапи на укротена котка с изрязани нокти.

Това ли искахме – десетки приятели ровят у себе си

за чувства задрямали.

ВЛИЗАМ В СВОЯТА КОЖА.

Развързвам стремежа си.

Събличам чувствата си.

Събуждам тялото си.

Надеждата си обличам със старите си дънки

с известна емблема.

Пък нека ми припомнят измислена дилема –

To be or not to be

Your lover baby, your man.

 

                                                                                                Написано в Младост4, бл.464 ет.2 ап.4

                                                                                                                                →Младост1, бл. 68, Зенет                 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Още одеве исках да те попитам - продължение на друго стихотворение ли е или продължение на стара история? Нека ти кажа и мнението си... Имаш много интересни попадения и което е по-важното, звучиш достатъчно искрено, за да ти повярва човек и да се впечатли от редовете ти! Наистина ще се радвам да прочета и други твои стихотворения! Хубава да е вечерта ти, Николай!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...