Продължение от 1997

                                                                                    От НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ

                                                                                    /с мисълта за Ева/

Стремежа си завързах с търпение.

Чувствата си увих със стари вестници.

Удавих тялото си в океана на градските улици.

През стъклен екран гледах чужди инквизиции,

а за болката на своята едва ли подозирах.

АЗ те очаквах – истинска, трепетна –

пълна със мисли и жажда за обич.

Чувах стенания зад стената –

безмълвно ехо на застинали страсти,

имащи общо само със себе си.

Пред мен е лицето ти,

когато прониза стената,

когато създаде пътека,

водеща към нещо със стойност.

Проби стената със своите пръсти,

покрити с изящни кристали.

В моите гърди с тласък избухна,

като в бетон се блъсна – нещо, спомен за утре –

майната му – кръвта ми наоколо пръскаше.

Бягаха всички, от петна се страхуваха.

Кое е това нещо – ярост тревожна.

Дива, необуздана? Мяукаща котка пред блока?

В гърчове, казваха, ненужно се преструвам.

Но ръцете си смачкани аз превърнах в лапи –

да, в лапи на укротена котка с изрязани нокти.

Това ли искахме – десетки приятели ровят у себе си

за чувства задрямали.

ВЛИЗАМ В СВОЯТА КОЖА.

Развързвам стремежа си.

Събличам чувствата си.

Събуждам тялото си.

Надеждата си обличам със старите си дънки

с известна емблема.

Пък нека ми припомнят измислена дилема –

To be or not to be

Your lover baby, your man.

                                                                                                Написано в Младост4, бл.464 ет.2 ап.4

                                                                                                                                →Младост1, бл. 68, Зенет