24 sept 2008, 21:06

Продължи

  Poesía
847 0 1
Защо се връщаш по път, който те отдалечава от теб?
Прашен завърна се преди и сега отиваш отново блед.
Забрави, прескочи онези стари болки, които позволи.
Не се предавай и сега, малко остана.
Забрави срама...
Забрави нея...
Виждам, жаден си за любов,
но спомни си кошмара и бъди готов,
да се не върнеш на онзи самотен остров.

Все пак каква е тази сила,
която ти дава преднина?
Замразява в тъмнина?
Не спиш, не ядеш, за отмъщение копнееш,
и дори живота си не щеш...
Предпочиташ ли да умреш?
Не казвай да...
Вината не е в теб, не е и в нея,
виновната е съдбата...
отдавна писана е лъжата...
Безкрайна е играта...
Моля те, изправи се, защото стоиш и в краката...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силата на човека, е в това да се изправи след трудност, след удар и болка..., не с отчаяние , не в краката..с вяра и помощ от синевата!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...