24 sept 2008, 21:06

Продължи

  Poesía
851 0 1
Защо се връщаш по път, който те отдалечава от теб?
Прашен завърна се преди и сега отиваш отново блед.
Забрави, прескочи онези стари болки, които позволи.
Не се предавай и сега, малко остана.
Забрави срама...
Забрави нея...
Виждам, жаден си за любов,
но спомни си кошмара и бъди готов,
да се не върнеш на онзи самотен остров.

Все пак каква е тази сила,
която ти дава преднина?
Замразява в тъмнина?
Не спиш, не ядеш, за отмъщение копнееш,
и дори живота си не щеш...
Предпочиташ ли да умреш?
Не казвай да...
Вината не е в теб, не е и в нея,
виновната е съдбата...
отдавна писана е лъжата...
Безкрайна е играта...
Моля те, изправи се, защото стоиш и в краката...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силата на човека, е в това да се изправи след трудност, след удар и болка..., не с отчаяние , не в краката..с вяра и помощ от синевата!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...