Sep 24, 2008, 9:06 PM

Продължи

  Poetry
841 0 1
Защо се връщаш по път, който те отдалечава от теб?
Прашен завърна се преди и сега отиваш отново блед.
Забрави, прескочи онези стари болки, които позволи.
Не се предавай и сега, малко остана.
Забрави срама...
Забрави нея...
Виждам, жаден си за любов,
но спомни си кошмара и бъди готов,
да се не върнеш на онзи самотен остров.

Все пак каква е тази сила,
която ти дава преднина?
Замразява в тъмнина?
Не спиш, не ядеш, за отмъщение копнееш,
и дори живота си не щеш...
Предпочиташ ли да умреш?
Не казвай да...
Вината не е в теб, не е и в нея,
виновната е съдбата...
отдавна писана е лъжата...
Безкрайна е играта...
Моля те, изправи се, защото стоиш и в краката...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силата на човека, е в това да се изправи след трудност, след удар и болка..., не с отчаяние , не в краката..с вяра и помощ от синевата!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...