21 jul 2010, 20:50

Проекция

  Poesía » Otra
695 0 1

Проектирам лятото върху гърдите си

в  мрежа от сияйна паяжина. В краката ми

се валя прах, с избледняла ръка в морско синьо.

И после се дави в забрава в сляпата къделя

на мрака, спуснат от изпитата горе луна.

 

Давя се в собствените си целувки

в  магия за дъжд, изтъкани по грешка. Да,

обърках магията - за миг ме превърна в жена.

И после заплаках над ручея, отразил в капките

бледата кожа на самотна сърна.

 

Навих остатъка лято на сноп под косите си

в кълбо от протъркани мечти. В сърцето ми

се нажежи искра и проблесна изпод същността ми,

докато не се вля в пороя, изсипал се отгоре над ручея,

за да удави всред себе си душата на отразена жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....