Проектирам лятото върху гърдите си

в  мрежа от сияйна паяжина. В краката ми

се валя прах, с избледняла ръка в морско синьо.

И после се дави в забрава в сляпата къделя

на мрака, спуснат от изпитата горе луна.

Давя се в собствените си целувки

в  магия за дъжд, изтъкани по грешка. Да,

обърках магията - за миг ме превърна в жена.

И после заплаках над ручея, отразил в капките

бледата кожа на самотна сърна.

Навих остатъка лято на сноп под косите си

в кълбо от протъркани мечти. В сърцето ми

се нажежи искра и проблесна изпод същността ми,

докато не се вля в пороя, изсипал се отгоре над ручея,

за да удави всред себе си душата на отразена жена.