Проектирам лятото върху гърдите си
в мрежа от сияйна паяжина. В краката ми
се валя прах, с избледняла ръка в морско синьо.
И после се дави в забрава в сляпата къделя
на мрака, спуснат от изпитата горе луна.
Давя се в собствените си целувки
в магия за дъжд, изтъкани по грешка. Да,
обърках магията - за миг ме превърна в жена.
И после заплаках над ручея, отразил в капките
бледата кожа на самотна сърна.
Навих остатъка лято на сноп под косите си
в кълбо от протъркани мечти. В сърцето ми ...