Jul 21, 2010, 8:50 PM

Проекция

  Poetry » Other
696 0 1

Проектирам лятото върху гърдите си

в  мрежа от сияйна паяжина. В краката ми

се валя прах, с избледняла ръка в морско синьо.

И после се дави в забрава в сляпата къделя

на мрака, спуснат от изпитата горе луна.

 

Давя се в собствените си целувки

в  магия за дъжд, изтъкани по грешка. Да,

обърках магията - за миг ме превърна в жена.

И после заплаках над ручея, отразил в капките

бледата кожа на самотна сърна.

 

Навих остатъка лято на сноп под косите си

в кълбо от протъркани мечти. В сърцето ми

се нажежи искра и проблесна изпод същността ми,

докато не се вля в пороя, изсипал се отгоре над ручея,

за да удави всред себе си душата на отразена жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...