Профилактика

Какво да кажа на стените –

че вън светът гъмжи от хора,

но своите, били приятели,

не са наблизо и пролетните им кокичета

през лятото са в болнични.

Говорим с котките

и с телевизорите плачем,

навързани сме с компа  

в брачна мрежа.

Редовно в чата търсим

отражения,

а истинските празници -

под ключ в мазето на консерва...

Човекът е голтак

сред технокича

и излежава условната присъда

на социално безразличие.

„Магазина е в отпуска”

и „мръднах за малко” –

постмодерна кореспонденция

между „вятърни мелници”,

хвърлена показно

срещу клиентите

на комерсиални залагания.

Някой да помни поне две

скороговорки от детството?

Вицове с хилене срещу депресия.

О, речта ни е болна

и отива на зле.

Да не ù мерим кръвното,

В уста да я цапнем набързо.

Дай с дистанционното нещо по-весело!

В червените очи на заека

са пейките от парка

с любимите възпитаници.

Деца с лица от комикс,

а в детската им стая –икони на вампири

(без грам приличие).

„О, тези драсканици ли?

Рисува от дете...оставили сме я свободна” –

нормално отразяват

от бизнес боледуващи родители.

В училище е скука,

а улицата е Милейди.

Деца с перчеми

и душевна отличителност

на „емо”. Кротки признаци

на времето, спряло да възпитава

себе си с голи идеи.

А бе защо ми се иска

да се върна назад –

към двуцветния телевизор

и едноцветните възгледи,

към „Лека нощ, деца”

и Педя-човек-лакът-брада...?

(винтидж рефлексия –

възкресявам миналото

с аквамарин добродетели,  

слагам си ярко червило).

....

Днес е прекалено повредено.

Ще извикам техниците утре.

Иначе с пеперудата

сме обречени.

Дойде ни до гуша

и хълцаме от безчовечие.