23.08.2012 г., 9:37

Профилактика

590 0 2

Профилактика

 

Какво да кажа на стените –

че вън светът гъмжи от хора,

но своите, били приятели,

не са наблизо и пролетните им кокичета

през лятото са в болнични.

Говорим с котките

и с телевизорите плачем,

навързани сме с компа  

в брачна мрежа.

Редовно в чата търсим

отражения,

а истинските празници -

под ключ в мазето на консерва...

Човекът е голтак

сред технокича

и излежава условната присъда

на социално безразличие.

 

„Магазина е в отпуска”

и „мръднах за малко” –

постмодерна кореспонденция

между „вятърни мелници”,

хвърлена показно

срещу клиентите

на комерсиални залагания.

Някой да помни поне две

скороговорки от детството?

Вицове с хилене срещу депресия.

О, речта ни е болна

и отива на зле.

Да не ù мерим кръвното,

В уста да я цапнем набързо.

Дай с дистанционното нещо по-весело!

 

В червените очи на заека

са пейките от парка

с любимите възпитаници.

Деца с лица от комикс,

а в детската им стая –икони на вампири

(без грам приличие).

„О, тези драсканици ли?

Рисува от дете...оставили сме я свободна” –

нормално отразяват

от бизнес боледуващи родители.

В училище е скука,

а улицата е Милейди.

Деца с перчеми

и душевна отличителност

на „емо”. Кротки признаци

на времето, спряло да възпитава

себе си с голи идеи.

 

А бе защо ми се иска

да се върна назад –

към двуцветния телевизор

и едноцветните възгледи,

към „Лека нощ, деца”

и Педя-човек-лакът-брада...?

(винтидж рефлексия –

възкресявам миналото

с аквамарин добродетели,  

слагам си ярко червило).

....

Днес е прекалено повредено.

Ще извикам техниците утре.

Иначе с пеперудата

сме обречени.

Дойде ни до гуша

и хълцаме от безчовечие.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уау!
    Без дъх ме остави!
    Браво!
    Браво!
  • Красиво... Допадна ми този ненатрапчив изказ. Поздрав, Желязна Лейди!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...