16 may 2019, 6:50

Прогледни ме 

  Poesía
537 0 1

Всяка стъпка навътре към теб

те разпада до атоми.

Всеки страх е лице,

всяка мисъл е глас,

щом се гмуркаш напред

към безплътния Аз

ще пропаднеш ли?

 

Разсъбличаш листо след листо,

докато не останеш без тяло.

Всеки цвят става лъч,

всяка нощ е луна

и огрява ти пътя,

за да зърнеш коя

е душата от огледалото.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Замисляш, Рали. Такива мисли могат да ти минат при определено състояние, състояние след ситуация, която те кара да се обърнеш към вътрешия си мир, защото е нарушен.
Propuestas
: ??:??