16 мая 2019 г., 06:50

Прогледни ме 

  Поэзия
658 0 1

Всяка стъпка навътре към теб

те разпада до атоми.

Всеки страх е лице,

всяка мисъл е глас,

щом се гмуркаш напред

към безплътния Аз

ще пропаднеш ли?

 

Разсъбличаш листо след листо,

докато не останеш без тяло.

Всеки цвят става лъч,

всяка нощ е луна

и огрява ти пътя,

за да зърнеш коя

е душата от огледалото.

© Ралица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Замисляш, Рали. Такива мисли могат да ти минат при определено състояние, състояние след ситуация, която те кара да се обърнеш към вътрешия си мир, защото е нарушен.
Предложения
: ??:??