16 мая 2019 г., 06:50

Прогледни ме

985 0 1

Всяка стъпка навътре към теб

те разпада до атоми.

Всеки страх е лице,

всяка мисъл е глас,

щом се гмуркаш напред

към безплътния Аз

ще пропаднеш ли?

 

Разсъбличаш листо след листо,

докато не останеш без тяло.

Всеки цвят става лъч,

всяка нощ е луна

и огрява ти пътя,

за да зърнеш коя

е душата от огледалото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Замисляш, Рали. Такива мисли могат да ти минат при определено състояние, състояние след ситуация, която те кара да се обърнеш към вътрешия си мир, защото е нарушен.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...