10 abr 2007, 12:15

Проглеждане 

  Poesía
502 0 2
На никого не вярвам.
Толкова боли.
Ужасно страдам.
Заобиколена от лъжи.
Всеки си играе
и пречупва моя свят.
Нима никога
няма да изпитам страст?
Всичко е пошло -
играят се игри.
Хората са се обезличили -
егоизъм навсякъде кипи.
Брат брата продава.
Майка - своите деца.
Просяка се провинява,
убивайки за малко храна.
Всичко е толкова различно,
не е както в детските ми дни.
Или е било?
Но съм била предпазена,
за да не заблестят в очите ми сълзи?

                                                                                            05г.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Може би!Благодаря най-вече за усмивките
  • Не всичко в живота е такова. Има и добри хора.
    Поздрави и усмивки, Ванина!!!
Propuestas
: ??:??