10 апр. 2007 г., 12:15

Проглеждане

639 0 2
На никого не вярвам.
Толкова боли.
Ужасно страдам.
Заобиколена от лъжи.
Всеки си играе
и пречупва моя свят.
Нима никога
няма да изпитам страст?
Всичко е пошло -
играят се игри.
Хората са се обезличили -
егоизъм навсякъде кипи.
Брат брата продава.
Майка - своите деца.
Просяка се провинява,
убивайки за малко храна.
Всичко е толкова различно,
не е както в детските ми дни.
Или е било?
Но съм била предпазена,
за да не заблестят в очите ми сълзи?

                                                                                            05г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би!Благодаря най-вече за усмивките
  • Не всичко в живота е такова. Има и добри хора.
    Поздрави и усмивки, Ванина!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...