10.04.2007 г., 12:15

Проглеждане

642 0 2
На никого не вярвам.
Толкова боли.
Ужасно страдам.
Заобиколена от лъжи.
Всеки си играе
и пречупва моя свят.
Нима никога
няма да изпитам страст?
Всичко е пошло -
играят се игри.
Хората са се обезличили -
егоизъм навсякъде кипи.
Брат брата продава.
Майка - своите деца.
Просяка се провинява,
убивайки за малко храна.
Всичко е толкова различно,
не е както в детските ми дни.
Или е било?
Но съм била предпазена,
за да не заблестят в очите ми сълзи?

                                                                                            05г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би!Благодаря най-вече за усмивките
  • Не всичко в живота е такова. Има и добри хора.
    Поздрави и усмивки, Ванина!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....