10.04.2007 г., 12:15 ч.

Проглеждане 

  Поезия
501 0 2
На никого не вярвам.
Толкова боли.
Ужасно страдам.
Заобиколена от лъжи.
Всеки си играе
и пречупва моя свят.
Нима никога
няма да изпитам страст?
Всичко е пошло -
играят се игри.
Хората са се обезличили -
егоизъм навсякъде кипи.
Брат брата продава.
Майка - своите деца.
Просяка се провинява,
убивайки за малко храна.
Всичко е толкова различно,
не е както в детските ми дни.
Или е било?
Но съм била предпазена,
за да не заблестят в очите ми сълзи?

                                                                                            05г.

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би!Благодаря най-вече за усмивките
  • Не всичко в живота е такова. Има и добри хора.
    Поздрави и усмивки, Ванина!!!
Предложения
: ??:??