7 ene 2014, 23:05

Прогонен 

  Poesía » Otra
455 0 0

Една година в мрака-светлина,

една година липсва самота.

Навън дъждовно, в мен сияе,

сърцето ми за теб ридае.

 

Ведно със времето и ти отмина

съдбата отреди без тебе да замина.

Без глас крещях в мрачна стая,

самотен в твърдото легло.

 

Допуснах грешка,а не знам защо

не ми прости, изхвърли ме от теб.

Прощавах ти аз много грешки

и казвах ти НЕДЕЙ, О, СПРИ.

 

Сега на път в далечната страна,

самотен, мрачен - с болка във сърцето.

И стискам всичко вътре в мен.

Обичам те - без глас крещях усамотен.

© Слави Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??