Прогонен

Една година в мрака-светлина,

една година липсва самота.

Навън дъждовно, в мен сияе,

сърцето ми за теб ридае.

Ведно със времето и ти отмина

съдбата отреди без тебе да замина.

Без глас крещях в мрачна стая,

самотен в твърдото легло.

Допуснах грешка,а не знам защо

не ми прости, изхвърли ме от теб.

Прощавах ти аз много грешки

и казвах ти НЕДЕЙ, О, СПРИ.

Сега на път в далечната страна,

самотен, мрачен - с болка във сърцето.

И стискам всичко вътре в мен.

Обичам те - без глас крещях усамотен.