Прогонен
649
0
0
Една година в мрака-светлина,
една година липсва самота.
Навън дъждовно, в мен сияе,
сърцето ми за теб ридае.
Ведно със времето и ти отмина
съдбата отреди без тебе да замина.
Без глас крещях в мрачна стая,
самотен в твърдото легло.
Допуснах грешка,а не знам защо
не ми прости, изхвърли ме от теб.
Прощавах ти аз много грешки
и казвах ти НЕДЕЙ, О, СПРИ.
Сега на път в далечната страна,
самотен, мрачен - с болка във сърцето.
И стискам всичко вътре в мен.
Обичам те - без глас крещях усамотен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слави Иванов Все права защищены
