10 oct 2010, 11:53

Проходанчо

801 0 10

ПРОХОДАНЧО


Братчето ми малко Радко

се усмихна сладко, сладко.

Сам-самичко се изправи,

крачки бавни взе да прави.

Всички - весели, засмени,

сме пред Радко наредени.

Кой със книжка, кой с играчка,

кой с лъжица за готвачка,

кой със шарена писалка,

кой със докторска слушалка.

Трябва само той да спре,

нещо да си избере.

Ето, Радко се поспира,

книжка шарена избира.

Уж е мъничко дете,

книжки иска да чете.

- Браво! Браво! - казва мама -

чака те съдба голяма!

Много книжки ще четеш,

здрав и умен ще растеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Жак, Светлана и Ангел за искреността и подкрепата. Бъдете здрави, жизнерадостни по детски и вдъхновени за творчество и красота!
  • Ясно е на кой се е метнал!

    Много обичам да се спирам тук, приятелю!
    Пишеш много хубаво и искрено!
    Поздравления!
  • Шеговито, мило сладко стихче е за едно чудесно сигурно момченце. Поздрави за постижението на малкия Радко и на теб за стихчето!
  • Много сладко и весело!
  • Благодаря ви от сърце, Весе, Марина, Илко, Руми, Роси, Плами, Ники и Генке! Не смятам, че е нещо особено. Просто съм запленен от умиление пред едно дете, което прави първите си крачки пред света и от голямото желание на родителите да тръгне то по вярната посока.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...