10.10.2010 г., 11:53

Проходанчо

799 0 10

ПРОХОДАНЧО


Братчето ми малко Радко

се усмихна сладко, сладко.

Сам-самичко се изправи,

крачки бавни взе да прави.

Всички - весели, засмени,

сме пред Радко наредени.

Кой със книжка, кой с играчка,

кой с лъжица за готвачка,

кой със шарена писалка,

кой със докторска слушалка.

Трябва само той да спре,

нещо да си избере.

Ето, Радко се поспира,

книжка шарена избира.

Уж е мъничко дете,

книжки иска да чете.

- Браво! Браво! - казва мама -

чака те съдба голяма!

Много книжки ще четеш,

здрав и умен ще растеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Жак, Светлана и Ангел за искреността и подкрепата. Бъдете здрави, жизнерадостни по детски и вдъхновени за творчество и красота!
  • Ясно е на кой се е метнал!

    Много обичам да се спирам тук, приятелю!
    Пишеш много хубаво и искрено!
    Поздравления!
  • Шеговито, мило сладко стихче е за едно чудесно сигурно момченце. Поздрави за постижението на малкия Радко и на теб за стихчето!
  • Много сладко и весело!
  • Благодаря ви от сърце, Весе, Марина, Илко, Руми, Роси, Плами, Ники и Генке! Не смятам, че е нещо особено. Просто съм запленен от умиление пред едно дете, което прави първите си крачки пред света и от голямото желание на родителите да тръгне то по вярната посока.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...