Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна,
и Богът всесилен защо те изпрати
да скиташ и търсиш покой безутешно,
да молиш безсилна за милост съдбата?
Ти – цвете лъчисто, искра най-сияйна
и дъх от вълшебство на мъдър магьосник.
Ти пазиш в душата болезнена тайна,
вървейки в мъглата по бисери росни. ...