Прокажен
С честност в тоя свят, аз не успях.
Лъжовни хора, мен ме победиха.
Не искам да съм точно като тях.
Хамелеоните отдавна оцветиха
кожата си , за да са добре.
Но кой на многоцветните прилича?
Дъгата също има цветове
и многоцветна, всеки я обича...
Моят цвят е пътят на честта.
Чест обаче в приказките има.
Горчи от неизплакана сълза...
Боли от ненамерената рима.
Но как лъжа да сходя със прогрес?
И как прогрес да пази чистотата?
Сега слугува се на интерес,
а интересът клати... красотата.
Мълчи и ехото набраната воня.
Честно пак ще пробвам да ви кажа:
Не я научих пустата лъжа!...
Сега от честност вече съм прокажен...
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Вървя по пътя, не съзнавам накъде.
Усещам, камъни пробождат моите нозе.
И клони подло удрят моето лице,
защот' очите гледат звездното небе.
Ти накъде си тръгнал? - Себе си аз питам...
Живееш ли на този свят?
Не ме мъчете! - искам да извикам!
Но чуват ли ме моите звезди?...