15 jul 2023, 8:03

Прокажен

  Poesía
443 2 1

С честност в тоя свят, аз не успях.
Лъжовни хора, мен ме победиха.
Не искам да съм точно като тях.
Хамелеоните отдавна оцветиха
кожата си , за да са добре.
Но кой на многоцветните прилича?
Дъгата също има цветове
и многоцветна, всеки я обича...
Моят цвят е пътят на честта.
Чест обаче в приказките има.
Горчи от неизплакана сълза...
Боли от ненамерената рима.
Но как лъжа да сходя със прогрес?
И как прогрес да пази чистотата?
Сега слугува се на интерес,
а интересът клати... красотата.
Мълчи и ехото набраната воня.
Честно пак ще пробвам да ви кажа:
Не я научих пустата лъжа!...
Сега от честност вече съм прокажен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ПЪТЯТ
    Вървя по пътя, не съзнавам накъде.
    Усещам, камъни пробождат моите нозе.
    И клони подло удрят моето лице,
    защот' очите гледат звездното небе.

    Ти накъде си тръгнал? - Себе си аз питам...
    Живееш ли на този свят?
    Не ме мъчете! - искам да извикам!
    Но чуват ли ме моите звезди?...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...