15 июл. 2023 г., 08:03

Прокажен

442 2 1

С честност в тоя свят, аз не успях.
Лъжовни хора, мен ме победиха.
Не искам да съм точно като тях.
Хамелеоните отдавна оцветиха
кожата си , за да са добре.
Но кой на многоцветните прилича?
Дъгата също има цветове
и многоцветна, всеки я обича...
Моят цвят е пътят на честта.
Чест обаче в приказките има.
Горчи от неизплакана сълза...
Боли от ненамерената рима.
Но как лъжа да сходя със прогрес?
И как прогрес да пази чистотата?
Сега слугува се на интерес,
а интересът клати... красотата.
Мълчи и ехото набраната воня.
Честно пак ще пробвам да ви кажа:
Не я научих пустата лъжа!...
Сега от честност вече съм прокажен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ПЪТЯТ
    Вървя по пътя, не съзнавам накъде.
    Усещам, камъни пробождат моите нозе.
    И клони подло удрят моето лице,
    защот' очите гледат звездното небе.

    Ти накъде си тръгнал? - Себе си аз питам...
    Живееш ли на този свят?
    Не ме мъчете! - искам да извикам!
    Но чуват ли ме моите звезди?...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...