Jul 15, 2023, 8:03 AM

Прокажен

  Poetry
445 2 1

С честност в тоя свят, аз не успях.
Лъжовни хора, мен ме победиха.
Не искам да съм точно като тях.
Хамелеоните отдавна оцветиха
кожата си , за да са добре.
Но кой на многоцветните прилича?
Дъгата също има цветове
и многоцветна, всеки я обича...
Моят цвят е пътят на честта.
Чест обаче в приказките има.
Горчи от неизплакана сълза...
Боли от ненамерената рима.
Но как лъжа да сходя със прогрес?
И как прогрес да пази чистотата?
Сега слугува се на интерес,
а интересът клати... красотата.
Мълчи и ехото набраната воня.
Честно пак ще пробвам да ви кажа:
Не я научих пустата лъжа!...
Сега от честност вече съм прокажен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ПЪТЯТ
    Вървя по пътя, не съзнавам накъде.
    Усещам, камъни пробождат моите нозе.
    И клони подло удрят моето лице,
    защот' очите гледат звездното небе.

    Ти накъде си тръгнал? - Себе си аз питам...
    Живееш ли на този свят?
    Не ме мъчете! - искам да извикам!
    Но чуват ли ме моите звезди?...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...