Последната седмица
на септември рухна.
Като мъртво листо
на паважа.
~

По дяволите!
Октомври дойде.
Какъв скапан живот
без теб, бебе...
~

1-ви октомври е тук.
И е петък.
Супер!
Защото мразя
тъпите четвъртъци!
~

Всеки четвъртък
тъжни хора
се развеждат в Нантер...
Какъв кучешки живот
живеем на Земята!
~

След това,
ще бъде събота 2-ри.
По дяволите!
В Париж вали...
~

Не че на 3-ти в неделя
има надежда... 
Няма! 
Все още вали -
Проклятие!
~

Понеделник 4-ти,
Ядосана съм.
Не ми се работи.
~

5 -ти вторник.
Няма какво
да се прави...
Липсваш ми!
Tова е всичко.
Не мога повече
дa мълча.
~

6-ти сряда,
Пуснах сълза.
Четвъртък, 7 -ми,
животът ми е
смешна драма.
~

8-ми,
ще е петък.
Нямам желание дори
за питиета и петъчно излизане.
~

Събота 9-ти -
депресия.
Неделя 10-ти
Почти не се застрелях.
~

11-ти понеделник,
съм на работа.
Молдовският клиент ...
Колко е дразнещ
този смотаняк!
~

Не сериозно!
Искам да го удуша.
С iPhone кабела,
който ми присвои!
~

12-ти вторник,
Нямам съобщения.
Мамка му!

Сряда, 13-ти,
вече със обсебена.
~

Телефона ми звъни
едва на 14 -ти.
Следобед! 

Чак сега ми просветна в
този тъп четвъртък!
~

След това отново
е петък...
Едва 15-ти е!
Проклетият октомври!
Никога не свършва...
~

Остават
още цели
две седмици
до края на месеца!
А аз вече се изчерпах
и пресъхнах.
~

Събота 16-ти
си говорим дълго
по телефона вечерта. 

Чувам гласа ти,
който ми говори тихо.
Шептиш ми...
Глъдка чист въздух.
Има светлина в тунела!
~

Любовни думи...
Сладки думи...
Сладкото извънземно обича
своето кенгуру...
~

17-ти неделя,
Събуждам се размечтана...
От колко малко  има нужда човек
за да се почувства щастлив !
~

18-ти понеделник,
ме чака
планина от работа.
За да се върна
обратно в реалността
си бия два шамара...
~

19-ти вторник,
ме уволниха от работа.
Щеше да е много по-добре
ако бях подала оставка 
много по-рано!
~

Сряда 20-ти
разказвам ти
нещастията ми...
И все още е много далеч
нашето проклето щастие!
~

Казваме си: „Hey baby,
тази нощ е пълнолуние!
Точно преди 3 луни
първата искра между нас
проблесна! "
~

Шепнем си един на друг,
че остават само десет дни
до края на това тежко тегло.
„Ох, миличък, искам те!
Къде си гореща моя любов!? ”
~

Четвъртък 21-ви
мразя четвъртъците още повече.
Не си ми писал!
Гадняр!
~

Искам кожата ти
в петък 22-ти!
Мразя те, искам те!
Кой от нас двамата
е по-влюбен

и кой си е самодостатъчен?
~

Събота 23-ти
съм изтощена.
Твърде много емоции.
Твърде много отчаяние.
Дори не ми се говори с теб!
~

Обаче все пак  в мен се появи
внезапен порив,
Когато ми се обади...
~

Неделя 24-ти
правим романтични планове.
Изминаха
точно 3 месеца
от 24-ти юли, 
когато всичко започна...
По дяволите! 
Въздишам...
Ех, че беше вълшебно!
~

Понеделник 25-ти,
брат ми има рожден ден.
Днес и
само днес
прощавам на октомври
за цялата тази мизерия!
~

Отпивам от чашата вино.
Усмихвам се.
И си мисля размечтано,
че в края на седмицата
ще дойда да те взема на летището,
теб моето демонче,
и мое ангелче...
~

На 26-ти вторник
се събуждам
малко "кацнала",
след полета на виното ...
По дяволите, каква радост,
че съм уволнена.
Дори не ми се налага
да работя!
~

Със сигурност
скоро ще бъда разорена.
Оставих се да бъда
прекалено смазана
от чувствата ми.
О, да! Знам...
~

Сряда 27-ми - 
броя стотинките си.
Но както и да е,
все пак човек не може
да бъде едновремнно
и богат
и влюбен!
~

Четвъртък 28-ти
е любимият ми четвъртък!
Преди 5 седмици
ти замина в един проклет четвъртък.
Но този е последният!
~

29-ти петък
медитирам
в хола.
Навън е адски студ.
Но не ми пука
въобще!
~

Събота 30-ти
изгарям отвътре!
Утре пристигаш
на летището.
Каква бъркотия!
Слава Богу!
Най-накрая щастие!
~

Последната нощ
не мога да спя.
Вземам си дрогата -
Мелатонин!
~

Устните ти се докосват
до моите...
Целуваш цялото ми лице ...
И изведнъж ми обявяваш,
че се местиш
да живееш
в някакво далечно село
нядъде си....
~

Напускаш Париж.
И ме зарязваш!
За да отглеждаш био домати
И свободномислещи крави!
~

Събуждам се така ...
Най-накрая е 31-ви!
От този проклет октомври!

Тичам към летището.
От нищо не ме е страх вече. 

Вече нищо не ме интересува!

Просто искам на живо
устните ти да се докосват до моите...