Oct 3, 2021, 9:06 PM  

Проклет октомври

1.3K 0 5

Последната седмица
на септември рухна.
Като мъртво листо
на паважа.
~

По дяволите!
Октомври дойде.
Какъв скапан живот
без теб, бебе...
~

1-ви октомври е тук.
И е петък.
Супер!
Защото мразя
тъпите четвъртъци!
~

Всеки четвъртък
тъжни хора
се развеждат в Нантер...
Какъв кучешки живот
живеем на Земята!
~

След това,
ще бъде събота 2-ри.
По дяволите!
В Париж вали...
~

Не че на 3-ти в неделя
има надежда... 
Няма! 
Все още вали -
Проклятие!
~

Понеделник 4-ти,
Ядосана съм.
Не ми се работи.
~

5 -ти вторник.
Няма какво
да се прави...
Липсваш ми!
Tова е всичко.
Не мога повече
дa мълча.
~

6-ти сряда,
Пуснах сълза.
Четвъртък, 7 -ми,
животът ми е
смешна драма.
~

8-ми,
ще е петък.
Нямам желание дори
за питиета и петъчно излизане.
~

Събота 9-ти -
депресия.
Неделя 10-ти
Почти не се застрелях.
~

11-ти понеделник,
съм на работа.
Молдовският клиент ...
Колко е дразнещ
този смотаняк!
~

Не сериозно!
Искам да го удуша.
С iPhone кабела,
който ми присвои!
~

12-ти вторник,
Нямам съобщения.
Мамка му!

Сряда, 13-ти,
вече със обсебена.
~

Телефона ми звъни
едва на 14 -ти.
Следобед! 

Чак сега ми просветна в
този тъп четвъртък!
~

След това отново
е петък...
Едва 15-ти е!
Проклетият октомври!
Никога не свършва...
~

Остават
още цели
две седмици
до края на месеца!
А аз вече се изчерпах
и пресъхнах.
~

Събота 16-ти
си говорим дълго
по телефона вечерта. 

Чувам гласа ти,
който ми говори тихо.
Шептиш ми...
Глъдка чист въздух.
Има светлина в тунела!
~

Любовни думи...
Сладки думи...
Сладкото извънземно обича
своето кенгуру...
~

17-ти неделя,
Събуждам се размечтана...
От колко малко  има нужда човек
за да се почувства щастлив !
~

18-ти понеделник,
ме чака
планина от работа.
За да се върна
обратно в реалността
си бия два шамара...
~

19-ти вторник,
ме уволниха от работа.
Щеше да е много по-добре
ако бях подала оставка 
много по-рано!
~

Сряда 20-ти
разказвам ти
нещастията ми...
И все още е много далеч
нашето проклето щастие!
~

Казваме си: „Hey baby,
тази нощ е пълнолуние!
Точно преди 3 луни
първата искра между нас
проблесна! "
~

Шепнем си един на друг,
че остават само десет дни
до края на това тежко тегло.
„Ох, миличък, искам те!
Къде си гореща моя любов!? ”
~

Четвъртък 21-ви
мразя четвъртъците още повече.
Не си ми писал!
Гадняр!
~

Искам кожата ти
в петък 22-ти!
Мразя те, искам те!
Кой от нас двамата
е по-влюбен

и кой си е самодостатъчен?
~

Събота 23-ти
съм изтощена.
Твърде много емоции.
Твърде много отчаяние.
Дори не ми се говори с теб!
~

Обаче все пак  в мен се появи
внезапен порив,
Когато ми се обади...
~

Неделя 24-ти
правим романтични планове.
Изминаха
точно 3 месеца
от 24-ти юли, 
когато всичко започна...
По дяволите! 
Въздишам...
Ех, че беше вълшебно!
~

Понеделник 25-ти,
брат ми има рожден ден.
Днес и
само днес
прощавам на октомври
за цялата тази мизерия!
~

Отпивам от чашата вино.
Усмихвам се.
И си мисля размечтано,
че в края на седмицата
ще дойда да те взема на летището,
теб моето демонче,
и мое ангелче...
~

На 26-ти вторник
се събуждам
малко "кацнала",
след полета на виното ...
По дяволите, каква радост,
че съм уволнена.
Дори не ми се налага
да работя!
~

Със сигурност
скоро ще бъда разорена.
Оставих се да бъда
прекалено смазана
от чувствата ми.
О, да! Знам...
~

Сряда 27-ми - 
броя стотинките си.
Но както и да е,
все пак човек не може
да бъде едновремнно
и богат
и влюбен!
~

Четвъртък 28-ти
е любимият ми четвъртък!
Преди 5 седмици
ти замина в един проклет четвъртък.
Но този е последният!
~

29-ти петък
медитирам
в хола.
Навън е адски студ.
Но не ми пука
въобще!
~

Събота 30-ти
изгарям отвътре!
Утре пристигаш
на летището.
Каква бъркотия!
Слава Богу!
Най-накрая щастие!
~

Последната нощ
не мога да спя.
Вземам си дрогата -
Мелатонин!
~

Устните ти се докосват
до моите...
Целуваш цялото ми лице ...
И изведнъж ми обявяваш,
че се местиш
да живееш
в някакво далечно село
нядъде си....
~

Напускаш Париж.
И ме зарязваш!
За да отглеждаш био домати
И свободномислещи крави!
~

Събуждам се така ...
Най-накрая е 31-ви!
От този проклет октомври!

Тичам към летището.
От нищо не ме е страх вече. 

Вече нищо не ме интересува!

Просто искам на живо
устните ти да се докосват до моите...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© D. All rights reserved.

Comments

Comments

  • “Искам да го удуша.
    С iPhone кабела,
    който ми присвои!” 🤣🤣🤣
  • Отдавна не съм публикувала тук и не виждам как да отговоря на конкретен коментар. Много ви благодаря, Мая, Ина и Катя ! Прегръдки !
  • Мразя те, искам те! Цял куп емоции.
    Твоята героиня е голям образ.
  • Сладкото извънземно обича
    своето кенгуру
  • "Напускаш Париж.
    И ме зарязваш!
    За да отглеждаш био домати!..."

    И щастливи кокошки!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...