Аз няма вечно да те чакам,
не си единствена на този свят.
За теб над триста стихове написах,
но ти така и не разбра!
Била красива и какво?!
Само празни обещания и думи....
Богата по природа ала бедна по душа,
какъв глупак, ума по нея си загубих!
И си тръгна и тръшна пак вратата.
Мамка му – проклета гордост.
Оправда се, не била щастлива.
Бил съм мъж за всяка, само не за нея.... ...