Проклета и наивна
Аз няма вечно да те чакам,
не си единствена на този свят.
За теб над триста стихове написах,
но ти така и не разбра!
Била красива и какво?!
Само празни обещания и думи....
Богата по природа ала бедна по душа,
какъв глупак, ума по нея си загубих!
И си тръгна и тръшна пак вратата.
Мамка му – проклета гордост.
Оправда се, не била щастлива.
Бил съм мъж за всяка, само не за нея....
Явно зодията играе малка роля.
Овен – проклета и наивна.
Грима и фондьотена не красят душата,
обаче ми повтаря, че като нея няма друга!
И ми вика "Ще ме търсиш!"
Да бе, как пък не....
Да не съм луд, на нейната възраст –
да тръгна да тичам след дете....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Николаев Всички права запазени
Малко е като моя НОНА!