1 ago 2008, 12:19

Проклетото мастило свърши

  Poesía » Otra
819 0 17
Държа перото
с прокълнАти пръсти,
че преди малко
в тебе го забих,
виновна - не,
проклетото мастило свърши,
а с кръв изписаното
нищо го не трий.
Перото тръпне,
думи полудели,
излизат изпод накървен писец,
един след друг
на календара дните
настръхват,
като минали през теб.
Перото стене,
прокълнАти пръсти
го стискат здраво,
няма да се спрат,
кръвта шурти,
душата тихо стене,
а вените -
пулсират, не, туптят...
Потапям го,
а тя е още топла,
попивам с пръсти немите сълзи,
пръстта,
поглъща закъснели вопли
със ледените устни
и мълчи...
Ще те довърша,
погледът тъмнее,
диханието, чува се едва,
ще се изпиша цялата ,
чрез нея,
че с тебе смърти
хиляди видях.

Почивай в мир,
кръвта душа не мие,
перото ми, животи не щади,
но свърши се проклетото мастило,
а с кръв се пише,
за да заболи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...