Проклетото мастило свърши
Държа перото
с прокълнАти пръсти,
че преди малко
в тебе го забих,
виновна - не,
проклетото мастило свърши,
а с кръв изписаното
нищо го не трий.
Перото тръпне,
думи полудели,
излизат изпод накървен писец,
един след друг
на календара дните
настръхват,
като минали през теб.
Перото стене,
прокълнАти пръсти
го стискат здраво,
няма да се спрат,
кръвта шурти,
душата тихо стене,
а вените -
пулсират, не, туптят...
Потапям го,
а тя е още топла,
попивам с пръсти немите сълзи,
пръстта,
поглъща закъснели вопли
със ледените устни
и мълчи...
Ще те довърша,
погледът тъмнее,
диханието, чува се едва,
ще се изпиша цялата ,
чрез нея,
че с тебе смърти
хиляди видях.
Почивай в мир,
кръвта душа не мие,
перото ми, животи не щади,
но свърши се проклетото мастило,
а с кръв се пише,
за да заболи.
с прокълнАти пръсти,
че преди малко
в тебе го забих,
виновна - не,
проклетото мастило свърши,
а с кръв изписаното
нищо го не трий.
Перото тръпне,
думи полудели,
излизат изпод накървен писец,
един след друг
на календара дните
настръхват,
като минали през теб.
Перото стене,
прокълнАти пръсти
го стискат здраво,
няма да се спрат,
кръвта шурти,
душата тихо стене,
а вените -
пулсират, не, туптят...
Потапям го,
а тя е още топла,
попивам с пръсти немите сълзи,
пръстта,
поглъща закъснели вопли
със ледените устни
и мълчи...
Ще те довърша,
погледът тъмнее,
диханието, чува се едва,
ще се изпиша цялата ,
чрез нея,
че с тебе смърти
хиляди видях.
Почивай в мир,
кръвта душа не мие,
перото ми, животи не щади,
но свърши се проклетото мастило,
а с кръв се пише,
за да заболи.
© Лулу All rights reserved.
