20 mar 2010, 11:12

Проклятие

Poesía » De amor

1.5K 0 3

Ти си дяволско семе проклето.
Черна чума със болки най-зли.
Всичко вече ми беше отнето,
ала ти пак не ме пощади.

Твоят смях след победа отваря
във душата ми рани. Кърви
тя отдавна. Ах, как да забравя
дните-нощи и нощите-дни.

И те моля, тръгни си от мен,
че светът ми, от теб покорен,
се разпада. Потъвам във мрака...

Аз умирам, о, ден подир ден!
Моят дух, тъй жестоко сломен,
на небето не ще никой чака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

LeChevalier (Тошко)

Лично мене най-много ме впечатли последния стих на втората строфа, който казва в няколко думи какво прави любовта с живота ни: обръща всичко наопаки.

Поздравявам те за смелото впускане в сонетната авантюра. Писането на сонети е като наркотик: който веднъж почне, спиране не знае.

2010-03-24T00:32:01+02:00
stel88 (Стеляна)

Много добро!

2010-03-20T12:27:19+02:00
Melany71 (Светла)

харесах!

2010-03-20T11:55:50+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0