checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
20.03.2010 г., 11:12 ч.

Проклятие 

  Поезия » Любовна
1148 0 3



Ти си дяволско семе проклето.
Черна чума със болки най-зли.
Всичко вече ми беше отнето,
ала ти пак не ме пощади.

Твоят смях след победа отваря
във душата ми рани. Кърви
тя отдавна. Ах, как да забравя
дните-нощи и нощите-дни.

И те моля, тръгни си от мен,
че светът ми, от теб покорен,
се разпада. Потъвам във мрака...

Аз умирам, о, ден подир ден!
Моят дух, тъй жестоко сломен,
на небето не ще никой чака.


© Стефка Крушарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лично мене най-много ме впечатли последния стих на втората строфа, който казва в няколко думи какво прави любовта с живота ни: обръща всичко наопаки.

    Поздравявам те за смелото впускане в сонетната авантюра. Писането на сонети е като наркотик: който веднъж почне, спиране не знае.
  • Много добро!
  • харесах!
Предложения
: ??:??