Проклятие
Ти си дяволско семе проклето.
Черна чума със болки най-зли.
Всичко вече ми беше отнето,
ала ти пак не ме пощади.
Твоят смях след победа отваря
във душата ми рани. Кърви
тя отдавна. Ах, как да забравя
дните-нощи и нощите-дни.
И те моля, тръгни си от мен,
че светът ми, от теб покорен,
се разпада. Потъвам във мрака...
Аз умирам, о, ден подир ден!
Моят дух, тъй жестоко сломен,
на небето не ще никой чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
